Статия в списание "Спорт & наука", Брой 4/2013

списание Спорт и Наука, бр.4/2013

списание Спорт и Наука

Списание "Спорт & наука"

София 1000, бул. "Васил Левски" N75, тел: 93 00 652
e-mail: sport_science@yahoo.com, официална страница: www.scienceandsport.com

Издание на:

Национална Спортна Академия Министерство на Физическото възпитание и спортаБългарски съюз за физическа култура и спорт Български олимпийски комитет

Национална Спортна Академия

Министерство на Физическото Възпитание и Спорта

Български Съюз за Физическа Култура и Спорт

Български Олимпийски Комитет

 

Оценка на физическото развитие на деца в предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика

Публикувана научна статия в

спорт и наука
Списание "Спорт & наука"

Брой 4 / 2013, pp. 106-115, ISSN 1310-3393
Раздел: Физическо възпитание на учащите, стр. 106-115

ОЦЕНКА НА ФИЗИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ
НА ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА И НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ,
ЗАНИМАВАЩИ СЕ СЪС СПОРТНА ГИМНАСТИКА


Автори: Стефан Колимечков, Любомир Петров, д-р, Богдана Илинова, д-р, Албена Александрова, д-р, Люба Андреева, д-р, Петър Атанасов, дн
Национална Спортна Академия „Васил Левски“ – София

Оценка на физическото развитие на деца в предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика

 

РЕЗЮМЕ

деца - спортна гимнастика

Въведение

Спортната гимнастика е от малкото спортове, които децата от предучилищната възраст могат да практикуват. Тя развива основни физически качества, симетрия и хармония на тялото, като изключително важен за подрастващите е индивидуалния подход в тренировъчния процес. От съществено значение за индивидуализиране на спортната тренировка е адекватната оценката на физическото развитие с достъпни методи, което залегна в целта на настоящата работа.

измерване на процент мазнини при деца гимнастици

Методика

В изследването бяха включени 40 деца (22 момчета и 18 момичета) на възраст между 4 и 12 г., занимаващи се със спортна гимнастика. Бяха определени антропометрични (ръст, тегло и индекс на телесната маса (ИТМ)) и динамометрични (силата на хвата на лява и дясна ръка) показатели. Със специализирани софтуерни продукти на СЗО беше изчислена персентилната и Z-оценката за съответната възраст за всеки антропометричен показател.

Резултати

Z-оценките на ИТМ показаха наднормено тегло при седем деца. В тази група попаднаха и гимнастици с над 2 години спортен стаж, с нисък процент мастна тъкан, които не биха могли да бъдат определени като деца с наднормено тегло. По-големият спортен стаж води до изравняване силата на хвата на двете ръце и увеличаване на мускулната площ на мишницата.

индекс на телесна маса при деца гимнастици

Заключение

Обобщавайки получените резултати може да заключим, че при деца спортисти с по-голяма мускулна маса, ИТМ не дава адекватна оценка за теглото и физическото развитие. В тези случаи са необходими допълнителни показатели (% мастна тъкан, данни за мускулна хипертрофия и динамометрия) за правилна оценка на растежа и развитието на детския организъм за целите на тренировъчната практика.

Ключови думи: антропометрия, гимнастика, деца, динамометрия, физическо развитие

 

ИЗЛОЖЕНИЕ

Данните от антропометричните измервания и профилактичните медицински прегледи през последните години показват положителна промяна по отношение на ръста при деца от 7 до 18 г. Регистрира се обаче снижаване на нивото на физическата дееспособност. Системата на обучение по физическо възпитание и спорт в училищата не осигурява достатъчно ниво на двигателна активност, което е необходимо в периода на растеж, съзряване и развитие на детския организъм [13]. Следователно на подрастващите са необходими допълнителни занимания с подходящи спортове.

Гимнастиката е един от малкото спортове, подходящи за практикуване от деца в предучилищна и начална училищна възраст. Упражнения на земя и отделните уреди предлагат огромно разнообразие от движения с голямо значение за правилното им и естествено физическо развитие [7]. Редица публикации доказват благоприятния ефект на тези спортни занимания. Изследване при седемгодишни ученички, посещаващи 2 пъти седмично занимания по гимнастика като допълнителна физическа активност извън часовете по физическо възпитание, показва подобрени показатели на всички физически качества [1]. Добре известно е, че прилагането на еднакви по обем, интензивност и продължителност натоварвания не водят до еднакви ефекти при спотруващите. За постигане на спортни успехи и за правилно и хармонично развитие е необходим индивидуален подход. От съществено значение за индивидуализиране на спортната тренировка се явява адекватната оценката на физическото развитие с лесно достъпни методи.

За проследяване на растежа и развитието, както и за отразяване на общия здравен статус на децата се използват главно антропометрични данни (ръст, телесна маса, кожни гънки и други) [6]. За оценка на телесната маса се изчислява така наречения индекс на телесната маса (ИТМ), който представлява съотношението на телесното тегло, изразено в килограми спрямо ръста, изразен в метри и повдигнат на квадрат [12]. СЗО препоръчва използването на персентилната и Z-оценките за нормиране на ръста, теглото и ИТМ при деца от 5 до 19 години [5]. Измерването на кожни гънки и телесни обиколки дава възможност да се определи процента мастна тъкан (%ТМ) [6]. Интерес за практиката представлява метода на Slaughter [3] за изчисляване на %ТМ въз основа на данните на 2 кожни гънки (трицепс и скапула). Методът е разработен специално за деца и юноши и често се използва в Европа и САЩ [9]. Друг параметър е мускулната площ на мишницата. За неговото определянето са необходими: обиколката на мишницата и кожна гънка на трицепса [3].

 

Цел на изследването

Целта на нашето изследване беше да се направи оценка на физическото развитие при деца от предучилищна и начална училищната възраст, занимаващи се със спортна гимнастика, с достъпна за широко приложение в практика методика.

МЕТОДИКА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

В изследването бяха включени 40 деца (22 момчета и 18 момичета) на възраст между 4 и 12 години, посещаващи занимания по спортна гимнастика в спортен комплекс „Левски“. Те бяха разпределени в 2 групи: предучилищна и начална училищна група. Допълнително бяха обособени 2 подгрупи според продължителността на спортния стаж: 6 момчета (7-11 години), неучаствали в състезания по гимнастика със стаж по-малък от 2 години (1-24 месеца) и 5 момчета (7-11 години) състезатели (участници и медалисти от Държавни първенства и турнири) със стаж над 2 години (24-48 месеца).

Ръстът на децата беше измерен с ръстомер, а теглото с електронна везна с точност до 50 гр.

ИТМ беше изчислен по формулата:

ИТМ (кг/м2) = Телесното тегло (кг)/Ръст (м)2

За оценка на ръста, теглото и ИТМ при деца бяха използвани специализираните софтуерни продукти на СЗО - „WHO Anthro“ (за деца до 6 години) и „WHO Anthro Plus“ (за деца над 6 години) [10]. За всеки показател беше изчислена Z-оценка и персентилната оценка за съответната възраст. За граници на получените оценки на ИТМ, използвахме референциите на СЗО за деца от 5 до 19 години (наднормено тегло > +1SD, затлъстели > +2SD, поднормено тегло < -2SD, слаботелесни < -3SD) [10].

Процентът мастна тъкан (%Fat) беше определен по сумата (Sum) от дебелината на двете кожни гънки– трицепс и скапула (лопатка) [9], чрез уравненията на Slaughter [3]:

За момчета до 10 годишна възраст:
%Fat = 1.21 x Sum – 0.008 x Sum² – 1.7

За момчета от 11 до 13 годишна възраст:
%Fat = 1.21 x Sum – 0.008 x Sum² – 3.4

За момичета – всички възрасти:
%Fat = 1.33 x Sum – 0.013 x Sum² – 2.5

Мускулната площ на мишницата (Upper Arm Muscle Area - UAMA) беше определена чрез използването на 2 параметъра (обиколка на мишницата и кожна гънка – трицепс) по формулата[3]:

UAMA = [обиколка на мишница - (π x гънка трицепс)]²/4π

Определянето на кожните гънки бе извършено чрез калипер (Lange Skinfold Caliper, Cambridge) с точност до 1 mm.

От динамометричните показатели бяха измерени силата на хвата на лява и дясна ръка чрез трикратни усилия с точност до 0.5 kg с помощта на ръчен динамометър за деца.

При измерването на антропометричните и динамометричните данни бяха стриктно следвани общоприетите препоръки [6,8].

За анализ на резултатите използвахме вариационен анализ, проверка за статистическата значимост на разликите с t критерий на Student.

 

РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ

В Табл. 1 са представени антропометричните параметри на изследваните момчета и момичета по групи, съответно от предучилищна (3-6 години) и начална училищна възраст (7-11 години). Изчислените от нас средни ИТМ бяха в съответствие с литературните данни. В изследване на елитни гимнастици и гимнастички на възраст от 7 до 10 години се посочва диапазон на ИТМ в рамките на 12.9 20.8 kg/m2 и 14.6 20 kg/m2 за възраст от 11 до 14 години. Процентът мастна тъкан за същия контингент е 5.1% 16.7% за 7-10 годишните и 6% 15.1% за 11-14 годишните [2].

Табл. 1. Антропометрични данни на изследваните деца предучилищна (3-6 години) и начална училищна възраст (7-11 години) (Средна стойност ± SD).

 

Момчета
3-6 години
(n=7)

Момичета
3-6 години
(n=5)

Момчета
7-11 години
(n=11)

Момичета
7-11 години
(n=10)

Възраст

5.00 ± 0.58

5.6 ± 0.89

7.55 ± 0.52

8.7 ± 2.11

Спортен стаж (месеци)

7.4 ± 5.35

24.6 ± 12.28

26.8 ± 15.30

14.8 ± 14.0

Ръст (cm)

112.2 ± 6.25

116.7 ± 5.91

126.3 ± 3.87

131.8 ± 12.1

Z-оценка

-0.28 ± 0.65

0.10 ± 0.87

-0.28 ± 0.61

-0.27 ± 1.12

Персентилна оценка

40.2 ± 22.5

50.4 ± 25.9

40.2 ± 21.1

44.6 ± 30.6

Тегло (kg)

18.8 ± 2.83

21.6 ± 3.11

25.5 ± 2.79

30.9 ± 10.2

Z-оценка

-0.39 ± 0.77

0.25 ± 0.66

-0.10 ± 0.80

-0.02 ± 1.09

Персентилна оценка

38.57 ± 22.8

58.6 ± 23.2

47.4 ± 26.9

52.5 ± 29.4

ИТМ (kg/cm²)

14.9 ± 1.30

15.8 ± 1.06

16.0 ± 1.59

17.3 ± 2.82

Z-оценка

-0.37± 1.03

0.24 ± 0.67

0.04 ± 1.03

0.30 ± 0.86

Персентилна оценка

39.46 ± 32.2

59.5 ± 23.9

50.86 ± 33.2

58.5 ± 27.1

Мастна тъкан (%)

12.1 ± 2.21

14.7 ± 2.74

12.5 ± 2.80

17.4 ± 5.6

Средните Z-оценки и персентилни оценки на ръста на изследваните момчета и момичета показаха малко по-ниски стойности. Тези данни са характерни за деца-гимнастици в сравнение с нетрениращи [4]. Другите средни оценки бяха в норма, макар и някои автори да посочват, че деца, трениращи гимнастика (особено момичета) имат по-нисък процент мазнини и ИТМ в сравнение с незанимаващи се със спорт [4].

На Фиг. 1 са показани Z-оценките на ИТМ на изследваните лица. Не бяха регистрирани деца с оценка < 2 (измършавяване) и >2 (затлъстяване).

Z-оценки на ИТМ на децата от изследването

Фиг. 1. Разпределение на Z-оценките на ИТМ на целия изследван контингент деца, трениращи спортна гимнастика

По отношение на индивидуалните показатели, при 7 от изследваните деца Z-оценката на ИТМ бе в интервала от 1 до 2, което определи теглото им като наднормено. Антропометричните данни на тези деца, подредени според показателя процент мастна тъкан, са представени в Табл. 2.

Открояваха се данните на първите две (№1 и №16) и последните две (№30 и №19) изследвани деца. Последните две са с малък спортен стаж (5 месеца). Те имат по-висок процент мастна тъкан (22.3% и 30.4%), което ги доближава до определението за наднормено тегло. При тях следва да се направят корекции в две посоки. От една страна да се увеличи обема на упражненията с аеробен характер в подготвителната част на тренировката по гимнастика, като игрови елементи и различни бегови упражнения (странично бягане, бягане с високо повдигнати колена и други). От друга страна е необходимо редуциране на храни с голямо енергийно съдържание (тестени продукти, шоколади, вафли и т.н.) за сметка на плодове и зеленчуци. Промяната в хранителния режим може да се постигне чрез разговор с родителите на децата, в които се набляга на факта, че нормалното тегло спомага за запазване на доброто здраве и намалява риска от редица хронични заболявания. Треньорът също така може да използва авторитета си да стимулира децата към по-здравословен начин на хранене.

Табл. 2 Антропометрични данни на изследваните деца с наднормено тегло (Z-оценка на ИТМ в интервал от 1 до 2).

Възраст
(години)

Пол

Спортен стаж (месеци)

Тегло (kg)

ИТМ
(kg/cm²)

ИТМ
Z-оценка

Мастна тъкан (%)

1

7

M

29

26.9

17.5

1.12

11.7

16

8

M

24

27.9

17.9

1.15

13.7

27

5

M

6

20.0

16.7

1.02

14.7

13

8

M

8

24.0

18.5

1.51

17.5

40

8

Ж

2

35.3

18.5

1.11

18.9

30

11

Ж

5

44.6

21.2

1.11

22.3

19

11

Ж

5

50.5

23.2

1.84

30.4

Първите две деца са с голям спортен стаж (около 2 години). Изчисленият им ИТМ е по-голям от 1, но те имат нисък процент мастна тъкан (11.7% и 13.7%), което не позволява да бъдат определени като деца с наднормено тегло. Тези наблюдения показват, че ИТМ не винаги е подходящ показател за оценяване на теглото. И в други изследвания с по-големи контингенти атлети с по-голям стаж в силови спортове се достига до същия извод [11]. Следователно за адекватна оценка на теглото при деца спортисти трябва да се определят повече антропометрични (% мастна тъкан, данни за мускулната хипертрофия) и динамометрични показатели.

В Табл. 3 са представени някои допълнителни антропометрични параметри и данните от динамометричното измерване на силата на хвата при изследваните деца, разпределени по възрастови групи.

Табл. 3. Динамометрични и допълнителни антропометрични данни на изследваните деца - предучилищна (3-6 години) и начална училищна възраст (7-11 години) (Средна стойност ± SD).

 

Момчета
3-6 години
(n=7)

Момичета
3-6 години
(n=5)

Момчета
7-11 години
(n=11)

Момичета
7-11 години
(n=10)

Обиколка на мишница (сm)

16.80 ± 1.25

18.86 ± 1.61

18.96 ± 1.39

21.31 ± 3.44

Гънка скапула (mm)

4.50 ± 0.58

5.72 ± 0.93

5.14 ± 0.81

7.99 ± 4.88

Гънка трицепс (mm)

7.93 ± 1.67

9.52 ± 2.29

7.77 ± 2.16

11.25 ± 4.19

Мускулна площ на мишницата (сm²)

16.35 ± 2.11

20.19 ± 3.84

21.80 ± 2.75

25.57 ± 7.23

Динамометрия на лява ръка (N)

69.37 ± 12.48

79.26 ± 18.27

103.36 ± 28.46

93.29 ± 16.50

Динамометрия на дясна ръка (N)

83.39 ± 39.65

84.37 ± 17.48

111.92 ± 28.33

100.45 ± 26.22

Резултатите не показаха статистически достоверни разлики в стойностите за силовите показатели на хвата на дясната спрямо лявата ръка. Всичките изследвани лица бяха с дясна доминираща ръка, но не се наблюдаваше по-голяма разлика от 10 N в силата на ръцете една спрямо друга. За децата от предучилищната възрастова група не намерихме данни в литературата за сравнение на силовите показатели. По отношение на децата от началната училищна възраст (7-11 години), получените резултати сравнихме с тези на момичета и момчета, взели участие в изследването „DONALD“ (лонгитудинални изследвания на антропометрия и хранене при деца от 6 до 18 г.), Дортмунд, Германия [3]. Антропометричните данни, както и в нашето изследване, са снети от дясната половина на тялото.

При сравнение на динамометричните показатели сила на хвата и мускулна площ на мишницата при момчетата между двете групи: немска (средната възраст 8.7 години, n=59) и българска, се наблюдава по-високи средни стойности при децата от изследването „DONALD“ (131.4 N срещу 111.9 N и 22.6 cm2 срещу 21.8 cm2, съответно), но те са статистически недостоверни. Средните стойности на кожните гънки трицепс и скапула са съответно 10 мм и 6.3 мм за децата от Дортмунд срещу 7.7 мм и 5.1 мм за нашата група изследвани деца. Трябва да се отбележи обаче по-голямата средната възраст (с 1.2 години) на германските момчета (средната възраст на българчетата - 7.5 години).

Сравнявайки данните на изследваните от нас момичета от начална училищна възраст и тези от Германия (n=50), установихме приблизително еднаква средна възраст на децата от двете групи (8.7 години срещу 8.4 години) и приблизително еднакви средни стойности за дебелината на кожните гънките като гънка трицепс е с малко по-висока стойност при германките (11.9 mm), в сравнение с българките (11.2 mm) (липсват данни за проверка на статистическата достоверност на разликата). Средните стойности на мускулната площ на мишницата са по-високи при момичетата от нашето изследване (25.5 см2 срещу 20.7 см2, p < 0.01). Различията вероятно се дължат на факта, че българските деца тренират гимнастика. Динамометричните данни показват малко по-висока средна стойност за силата на хвата на дясна ръка при момичетата от изследването „DONALD“ в сравнение с нашата група (108 N срещу 100 N), която обаче е статистически незначима.

На фигура 2 е представено сравнение на антропометрични и силови показатели при момчета от начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика със стаж по-голям от 2 години (средно 36.8 месеца), които участват в състезания и такива със стаж по-малък от 2 години (средно 7.3 месеца).

антропометрични и силови показатели при момчета от начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика

Фиг. 2. Сравнение на антропометрични и силови показатели при момчета от начална училищна възраст, трениращи спортна гимнастика със спортен стаж под 2 год. (n=13) и момчета състезатели със спортен стаж по-голям от 2 год. (n=6). (* p < 0.05)

Въпреки по-ниската средна възраст на състезателите, мускулната площ на тяхната мишницата показа статистически достоверно (p < 0.05) по-висока стойност спрямо тази на децата с малък спортен стаж - 23.7 cm2 срещу 20.5 cm2. При момчетата-състезатели бяха отчетени малко по-високи стойности и при показателите за сила на хвата при двете ръце, тегло и ИТМ. Предполагаме, че това се дължи на по-голямата мускулна маса, която тези деца са изградили в следствие на тренировъчните занимания. При тях се наблюдава изравняване на силата на лява и дясна ръка, което вероятно също е в резултат на заниманията по спортна гимнастика, тъй като този спорт развива симетрично лявата и дясната половина на тялото.

 

ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

След направената оценка на физическото развитие на изследваните деца от предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика, можем да обособим следните изводи и препоръки:

  1. При деца-спортисти с по-голяма мускулна маса, ИТМ не дава адекватна оценка за теглото и физическото развитие. Според нас в тренировъчната практика трябва да се снемат допълнителни антропометрични (% мастна тъкан) и силови показатели (данни за мускулна хипертрофия и динамометрия);
  2. Правилната оценката на физическото развитие при деца, занимаващи се с гимнастика, е един от факторите за индивидуализиране на тренировъчния процес;
  3. При децата с наднормено тегло, трябва да се увеличи обема на упражненията с аеробен характер в подготвителната част на тренировката по гимнастика и да се коригира хранителния режим.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Alpkaya, U. The effects of basic gymnastics training integrated with physical education courses on selected motor performance variables, Academic Journals, 2013, 8(7), 317-321

2. Benardot, D., Czerwinski, C. Selected body composition and growth measures of junior elite gymnasts, J Am Diet Assoc, 1991, 91(1), 29-33

3. Boye, K.R., Dimitriou, T., Manz, F., Schoenau, E., Neu, C., Wudy, S., Remer, T. Anthropometric assessment of muscularity during growth: estimating fat-free mass with 2 skinfold-thickness measurements is superior to measuring midupper arm muscle area in healthy prepubertal children, Am J Clin Nutr, 2002, 76(3), 628-632

4. Jemni, M. The Science of Gymnastics, Routledge, London, UK, 2011

5. Kuczmarski, R.J. CDC Growth Charts: United States, Advance Data, 2000, 314, 1-28

6. NHNES. National Health and Nutrition Examination survey (NHNES). Anthropometry procedures manua, CDC, USA, 2007

7. Pajek, M.B., Cuk, I., Kovac, M., Jakse, B. Implementation of the gymnastics curriculum in the third cycle of basic school in Slovenia, Sci. Gym. J., 2010, 2(3), 15-27

8. Piwoz, Е.G., Fernando, E.V. Food and Nutrition Bulletin, UNU, 1985, 07(4), 86

9. Slaughter, M.H., Lohman, T.G., Boileau, R.A., Horswill, C.A., Stillman, R.J., Van Loan, M.D., Bemben, D.A. Skinfold equations for estimation of body fatness in children and youth, Hum Biol, 1988, 60(5), 709-723

10. WHO, BMI-for-age (5-19 years), www.who.int/growthref/who2007_bmi_for_age/en/index.html november 21, 2012

11. Зайкова, Д., Заеков, Н., Петров, Л., Илинова, Б., Грошев, О., Йорданов, П., Атанасов, П. Промени в антропометрични и силови показатели в резултат на приложението на хранителна добавка при занимаващи се непрофесионално с културизъм., Спорт и Наука, 2011, извънреден брой 1, 122-133

12. Петрова, С., Ангелова, К., Байкова, Д., Дулева, В., Йорданов, Б. Национални препоръки за здравословно хранене на населението в България, НЦООЗ, Sofia, 2008

13. Петрова, С., Иванова, Т., Хинков, Х., и_колектив. Здравето на нацията през 2008 г, НЦООЗ, Sofia, 2009

 

Цялата статия е достъпна тук: Оценка на физическото развитие на деца в предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика, сп. "Наука и Спорт"

списание Спорт и Наука - Оценка на физическото развитие на деца в предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика
Прочетете на PDF: Оценка на физическото развитие на деца в предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика,
списание "Наука & спорт", брой 4 / 2013

 

Адрес за кореспонденция:

Стефан Колимечков – НСА София;
*гл. ас. Любомир Петров, доктор - катедра "Физиология и биохимия" към НСА;
гл. ас. Богдана Илинова, доктор - катедра "Спортна медицина" към НСА;
доц. Албена Александрова, доктор - Българска Академия на Науките (БАН), Институт по невробиология;
доц. Люба Андреева, доктор - НСА "Васил Левски";
проф. Петър Атанасов, доктор - катедра "Физиология и биохимия" към НСА

Национална Спортна Академия (НСА) "Васил Левски" – София
* Кореспонденция: dr.lubomir.petov@gmail.com

Рецензент: проф. д-р Мария Тотева, дн

 

ISSN 1310-3393

Цитирайте тази статия:
Колимечков С., Л. Петров, Б. Илинова, А. Александрова, Л. Андреева и П. Атанасов. Оценка на физическото развитие на деца в предучилищна и начална училищна възраст, занимаващи се със спортна гимнастика. сп. "Наука & спорт", брой 4, стр. 106-115, 2013 г.